ПЛОВДИВСКИ  БЪНДЖИ  КЛУБ
     
   

Първият ми скок

      Един ден попаднах на обява за скокове с бънджи на Клисура. От много време исках да го направя, но все не намирах време. Реших - неделя е денят!!!
      Събрахме се една кола ентусиасти и тръгнахме. С отдалечаването от Пловдив ме обзе странно чувство, за момент ме побиха тръпки. Подминахме Карлово, Сопот, няколко малки села и ето че вече сме на моста - определено е доста височко! За миг се разколебах, но си казах - мога, ще го направя! Екипираха ме и докато се усетя вече бях от другата страна на мантинелата. По време на инструктажа ми бяха казали - колкото повече стоиш, толкова по страшно става - оказа се истина. Мислех, че събирам смелост, но всъщност събирах страх. Спрях да умувам и се хвърлих смело напред. След като се отлепих от моста, страхът изчезна, усетих как политам надолу – наистина е невероятно! Очаквах да усетя някакъв удар, но ластикът се разпъна много плавно. Достигнах "долна мъртва точка" и докато се усетя вече летях нагоре. Дойде моментът, в който спрях да се изкачвам и започвах да падам (има един миг, в който стоиш във въздуха на едно място и се чувстваш в безтегловност - "горна мъртва точка") - невероятно е!!! Пак започнах да падам и така няколко пъти. Полюлях се малко и се закачих за изтеглящото въже, което ми подадоха. Изправих се с главата нагоре и започнах плавно да се издигам. Не ми оставаше нищо друго, освен да се любувам на гледката. Първата ми реакция, след като стъпих обратно на моста, беше да прегърна Илиян и Ася (организаторите). Попитаха ме "Как си?", а аз им отговорих "По добре не мога да бъда, това е най-якото нещо, което съм правил!". Разекипираха ме, а аз още чувствах, че летя. Бях се “отърсил” от всичките си проблеми, те бяха маловажни. Дойде ред и на приятелите ми - казах си "Блазе им - на тях им предстои да изпитат всичко това!". Лудо! Откачено! Невероятно! - това са само малка част от думите, които описват еуфорията след първия ми скок.
      Това беше една от най-хубавите недели в живота ми!!!